Казвам се Таня Иванова, а Несъница Лазур е името, с което представям своето творчество.
Завърших Художествената гимназия в Сливен през 1997 година. Там срещнах хора, които оставиха трайна следа в пътя ми като художник. Особено място сред тях има Данелина Косева, на която дължа много от това, което съм днес.
Първата си самостоятелна изложба направих през 1998 година в Каракачанската къща в Сливен. В нея преобладаваха мотиви от каракачанските носии – една от първите ми срещи с възможността да пренасям паметта и красотата на традицията в собствен език.
През следващите години работих в различни посоки на художествения текстил. Рисувах върху коприна, създавах шалове, малки картини, рокли и завеси, тъчах текстилни пана на вертикален стан. Имах възможност да представям работата си в България и по света, а изложбите постепенно станаха естествена част от творческия ми път. До този момент съм имала единадесет самостоятелни изложби, както и участия в общи художествени проекти.
Сред важните моменти в този път са изложбата „ЦВЕТОВЕ“ с текстилни пана, представянето на рисувана коприна и малки текстилни пана в галерия „МАЙ“, изложбата „Родено от сърцето и ръцете“ в Историческия музей в Батак през 2008 година, както и десетата ми самостоятелна изложба „ТАНЦЪТ НА ПЕПЕРУДИТЕ“ във Варна през 2011 година.
През 2013 година участвах в общата изложба „Четири свята“ заедно с Виктория Андонова, Илина Даргова и Елица Карабашлиева в галерия „Класика“ в София. Същата година получих номинация в конкурса „Пазител на традициите“, както и награди на публиката и журито на АРИЗ-7 в категория „Изкуство“. През 2014 година получих втори приз „Веста“, а през 2015 година представих изложбата „С ЛЮБОВ КЪМ СЛЪНЦЕТО“, в която се обърнах към осъвременения фолклорен стил.
През 2016 година гостувах за втори път на Историческия музей в Батак с изложбата „Невести под слънчеви лъчи“. В нея представих рисуван текстил, изграден в три различни подхода, с фолклорни мотиви и свободно висящи декоративни пана.
През 2025 година отново бях поканена да гостувам на музея в Батак с голяма изложба, разположена в няколко зали. Представих рисуван велур и плетени рамки върху клони, картини със стилизирани мотиви от шевици, текстилни пана на темите „Змейова сватба“ и „Сияйните китки“, както и акрилни картини от цикъла „Жива вода“. Тази тема продължи своя път и в други мои изделия – шалове и възглавнички.
На следващата година в обща ипоказах единствено рисувани шалове. в обща изложба с Доби Иванова, която представи бижута от полимерна глина и Живко Генков, който е майстор-кожар.
С времето рисуваната коприна зае все по-голямо място в работата ми. От 2016 година насам се съсредоточих предимно върху шалове, създавани по предварителни поръчки. Когато имам възможност и добра организация, подготвям серии по различни теми, от които хората могат да изберат своя шал. Много от тях намират своите собственици почти веднага.
Днес продължавам да търся нови възможности за работа с текстила и естествената коприна. През 2026 година разширявам посоките си с текстилни чанти и нови изделия, както и с бижута от естествена коприна и текстилни ленти.
Материалите, цветовете и темите се променят, аз също…